Домът на Каси

- Няма защо да ми благодариш.
Усмихнах и се като се обърнах към нея. Когато попита дали искам да вляза и да си поговорим я погледнах учудено.
- Ъъъ сигурна ли си,че наистина ме искаш в къщата си или просто го правиш от учтивост?
Засмях се лекичко като погледнах надолу и после отново върнах погледа си на нея.
- Виж,искам да се извиня за глупостите които ти наговорих в кафенето. Просто бях под влиянието на един филм.
Засмях се,надявайки се да ми повярва.

Погледна надолу и аз направих същото,като малка усмивка се появи на лицето ми. Почувствах се някак си добре,когато го каза.
- Ами баба ти? Нали каза,че те чака. Да не се разтревожи за теб.
Засмях се лекичко. И я погледнах в очите.
- Добре,ще дойда.
Незнам защо го казах. Просто ми излезе от устата и твърде късно осъзнах,че го казах. Може да кажа нещо което не трябва и да объркам още повече нещата.

Попита ме дали съм роден тук. Засмях се лекичко и казах:
- Предполагам.
Ухилих се и влязохме вътре. Къщата беше много уюутна. Хвърлих и бърз поглед и седнах на дивана. Леко се учудих от въпроса и кафе или нещо по-силно.
- Ще се задоволя с една чаша вода.
Усмихнах се. Чувствах се някакси странно. Странно да съм тук. Трябваше да и кажем колкото се може по-скоро. Няма да издържа дълго да я лъжа. Изглеждам като глупак. Каси отиде в кухнята за да донесе нещо за пиене и аз извадих телефона си и написах ,,Трябва да и кажем възможно най-скоро. Няма да мога да я лъжа дълго." . Изпратих го на Даяна и прибрах телефона в джоба си.

- Разбирам как се чувстваш.
Казах го съвсем искрено. Все пак усещах същото като нея. Енергията ни беше наистина опасно нещо. Трябва да внимавам много,защото и най-малкото нещо може да бъде фатално.
- Аз също изгубих родител. Наистина е много тежко.
Знаех,че говори за майка и. Нормално е да го чувства,но незнаех как да и го обусня. Не трябваше да и го обяснявам. Не и сега.

- Повярвай ми,ще ти става все по-трудно.
Казах аз и се огледах в очите и.
- Живота не е справедлив Каси. Не е и никога няма да бъде.
Казах аз и се опитах да се усмихна.
- Да,да говорим за нещо друго..
Виждах болката в очите и. Трябваше да се разсеем защото не исках да се върна към миналото си.
- Такаа да видим..каква музика слушаш?

- Така трябва.
Усмихнах се.
- Поп и денс...интересно. Аз също.
Попита ме от кога се познаваме с Даяна. Една голяма усмивка се появи на лицето ми като си спомних за Даяна.
- От 3 години сме заедно...ако питаш за това.
Засмях се.

- Странни като например какво?
Отпих от чашата с водата,като се направих на незнаещ за какво става на въпрос.
- Не те мисля за луда. Нормално е да ти се случват странни неща. Все пак си в нов град,нови хора. Всичко е странно. Не мислиш ли?
Засмях се лекичко.Не знаех още колко дълго ще мога да задържа нещата така. Щях да се изпусна съвсем скоро,а това не е на добре.

- Всъщност,всичко има значение. Не мислиш ли?
Усмихнах се и леко плъзнах ръката си и докоснах с пръстите си нейната.
- Няма да те карам да ми казваш неща,които не искаш.
Незнам защо го направих. Чувствах се някакси привлечен от нейна страна. А когато я докоснах усетих прилива на енергия. Нейната се сливаше с моята. Сякаш адреналина ми се покачи. Исках да се приближа към нея още повече. Сякаш ме дърпаше с нещо. Леко се поместих на дивана и бях на около педя растояние от нея.

Чувствах,че сърцето ми започна да бие като лудо. Приближих се още малко до нея така че лицата ни бяха много близо. Вгледах се в очите и. В момента от главата ми бяха излезли всякакви други мисли. Просто,когато гледах в нея се чувсвах сякаш не съм на тази земя. Беше грешка,знаех го и тя го знаеше. Но чувството да съм близо до нея беше подвластно над разума ми. Напрежението между нас растеше. Хванах ръката и и усетих странен приток на енергия. Не потръпнах и се приближих още повече до нея но тогава се чу някакъв шум. Нещо избухна. Отдръпнах се назад и погледнах надолу. Защо правех това? Беше твърде рисковано.
- Съжалявам.
Крушката на лампата беше изгърмяла. А дори не беше запалена. Гледах надолу и поклатих глава. Защо се заблуждавам?
- Може би трябва да си вървя.
Изправих се от дивана и погледнах към Каси.

Въздъхнах и я погледнах притеснено.
- Каси,не мога да ти кажа сега....
Въздъхнах.
- Сложно е. Ще ме помислиш за луд ако ти кажа.
Прекарах пръстите си през косата ми.
- Наистина ли искаш да знаеш? Ще разбереш рано или късно,но...сигурна ли си че го искаш сега.
Погледнах я сериозно.
- Това ще е нещо ново за теб. Ще трябва да свикнеш с него,но сигурна ли си че искаш да знаеш за него сега?

Какво трябваше да и кажа сега? Не можех да го направя сам. Погледнах я сериозно.
- Добре,хубаво. Еле с мен.
Забързах крачка към вратата и я отворих като се спрях и я погледнах. Продължих забързано към колата и се качих.
- Хайде,качвай се.
Извадих телефона си и звъннах на Даяна,Фей и Мелиса да се срещнем в къщата. Каси гледаше неразбиращо,но нямаше да и кажа нищо преди да се съберем всички.