Скитах се безцелно и се чудех какво да правя. Пообиколих насам-натам, но никъде нищо интересно нямаше. Сетих се за покойния близнак на Стефан. Ние не говорим за него. Казваше се Айвън. Загина на 5 години...Макар, че никога не говорехме за него, аз не спирах да си мисля какво ли щеше да стане, ако беше преживял инцидента...Ходейки се спънах и се озовах точно срещу нечии крака. Боже, все на мен ще ми се случка. Станах изтупах се и вдигнах поглед да огледам по-добре човека застанал срещу мен и видях...Клариса. Зачудих се какво правеше на гробището, но си замълчах. Достатъчно си бях патил, като си пъхах носа в чуждите работи...