Изоставената къща

Тук членовете на кръга се събираха,защото се чувстваха в безопасност.Макар,че отвън изглеждаше изоставена и в лошо състояние,от вътре къщата е в значително по-добро състояние и навсякъде из стаите има отвари,билки и всичко необходимо на вещерите и вещиците.

Бях леко казано доста объркана от внезапното желание на Адам да ме заведе някъде и не бях сигурна дали искам да го последвам и дали мога да му вярвам,но като се замисля колко неща ми се случиха днес...тръгнах с него.
През целия път не се осмелих да го попитам къде отиваме,но когато започна да навлиза в гората вече леко се изплаших.
-Адам,къде отиваме?
Преглътнах и попитах аз,но той отново замълча.Поех си дълбоко въздух и си казах да се успокоя.По едно време колата спря и продължихме пеша.Не след дълго пред нас се разкри някаква доста стара къща и щом я видях ледени тръпки преминаха през тялото ми.
-Какво е това място?

- Спокойно,няма да те нараня.
Спрях за да и кажа тези неща преди да се е стреснала и да е избягала.
- Хайде,довери ми се.
Усмихнах се лекичко. Незнаех как ще реагира,но Даяна знаеше как да и обясни по по-приятен начин. Надявах се вече да са там за да не се налага да ги чакаме.

Седях си в стаята и слушах музика,докато по едно време не получих СМС от Адам,когато го прочетох се изумих.Все пак до сега не искаха да й кажат,че е вещица.Какво стана?Няма значение.
Бързо си взех якето.Качих се в колата и тръгнах към къщата,в която се събираме.Когато стигнах там все още нямаше никой.Е,явно съм първа...Седнах и ги зачаках като си играех с един кичур от косата ми.

Получих СМС,че трябва да отида в Изоставената къща.Качих се в колата и се забързах.След 10 минути бях пред къщата и влязох набързо.Там бяха почти всички.
-Хей,какво става?-недоумявах.Единственото което знаех,е че е спешно.Но когато забелязах,че Каси е тук се досетих защо сме събрали.Но дали Каси го осъзнаваше.Погледнах Фей,тя още от началото искаше да й каже но другите не й позволиха.Облегнах се на стената и се замислих.Гледах Каси и колко недоумяващ поглед имаше.

Получих СМС от Адам пишеше да отида в изоставената къща веднага!Имах някакво предчуствие, че беше за Каси... Качих се нa колата и тръгнах.След 15 минути бях там.Влязох в къщата и видяx, че всички сме се събрали.Адам гледаше притеснено, Фей беше повдигнала вежди и беше нетърпелива, Мелиса се бе подпряла на стената, а Каси гледаше с недоумяващ поглед.Реших да карам на право, нo и същевременно бавно за да може да възприеме всичко.
- Виж Каси знам, че това което ще чуеш ще ти се стори странно, но е истина!
- Всички ние включително и ти сме различни от другите!
Въздъхнах дълбоко.Не исках нещата да се объркат не и сега когато можехме да имаме цялостен кръг.

Влязохме вътре и там беше само Фей. Не след дълго дойдоха и Мелиса и Даяна. Каси беше объркана. Незнаех как да и го обясня. Даяна започна.Каза,че сме по-различни от останалите.
- Помниш ли когато колата ти се запали?
Какъв тъп въпрос. Това се случи преди няколко часа,как няма да помни.
- Не беше случайност. Звучи налудничево,знам,но такава е истината. Не реагирай твърде остро. Ще ти обясним всичко.

Влязохме в къщата,а аз все повече се чувствах странно.В една от стаите бяха Даяна с още две момичета,които не познавах.Даяна и Адам започнаха да говорят още по-объркващи неща,а аз ги гледах неразбиращо.
-Добре...спрете да се държите с мен сякаш съм малко дете!Какво става?Мога да го понеса.
Заявих твърдо аз и скръстих ръцете си пред гърдите ми.

-Ох,хайде изплюйте камъчето вече!
Превъртях очи и станах и отидох до Каси.
Явно аз ще трябва да й го кажа,те само увъртат.
-Ти си вещица!
Започна да ме гледа изплашено.
-Чистокръвна вещица!

Е,по не на Фей на и липсваше самоувереност.Поне тя и го каза,без да овърта и да се чуди как да й го каже.Тя просто застана пред Каси и и го каза за секунди.А другите гледаха и не доумяваха,как така и го каза.
-С теб кръгът ни е пълен.С теб сме по силни.-усмихнах се аз и се приближих.А Каси още недоумяваше какво и беше съобщила Фей туко що.Виждах как изражението на Даяна,е някак ядосано.Защото Фей нямаше задръжки и каза всичко,а те се чудеха как да й го съобщят.

Фей застана пред Каси и и го каза директно. Сега вече Каси ще полудее. Отстрани изглеждаме като някои луди.
- Каси,знам как звучи,но предците ни са част от завет,който съществува от 1692година.
Поясних и,като всеки момент очаквах да побегне.
- Майка ти също е била вещица,както и нейната майка....
Усмихнах се.
- Както каза Мелиса,ти запълваш кръга ни и с теб сме по-силни. Сега можем да правим само прости магии.

Добре,тези наистина бяха луди!
-Вие сте луди!
Извиках аз и започнах да отстъпвам назад,но някой беше зад мен и се блъснах в него.Когато се обърнах това беше Даяна.
-Побъркани сте!Това е невъзможно!Баба ми не е вещица!Нито майка ми...изобщо вещици не съществуват!
Започнах да клатя отрицателно глава.

- Каси,трябва да ни повярваш.
Пристъпих една крачка към нея.
- Как иначе би си обяснила подпалването на колата ти? Ами крушката която изгърмя,без дори да е запалена? Сигурен съм,че не е само това. Това е истината,Каси.

Продължавах да клатя отрицателно глава.
-Вие сте ненормални!Оставете ме намира!
Разкрещях се аз и избягах от стаята,а по-късно и от къщата.Не знаех къде отивам,нито как ще стигна до колата,но просто...трябваше да се махна от тук!Тези бяха напълно луди и се опитваха и мен да изкарат такава.